Тишина
Харис Влавианос
Тишината на думите -
eдинствената възможна тишина.
Пукнатина
в тъй неестественото
канонизиране на естеството.
Поезия, която отрича поетиката,
като с това я прегръща.
(Като плод,
който зрее във във мрака,
като тайна, ненатрапчиво
сваляща своите карти
с финалния ход на нещата
във нейния объркан,
объркващо нежен взор).
...
Животът ми е стихотворението
Хенри Дейвид Торо
Животът ми е стихотворението,
което аз сам бих написал,
ако можех едновременно
и да го живея, и да го изричам.
...
Момиче
Езра Паунд
Дървото е навлязло в моите длани,
сокът се е качил по ръцете ми,
дървото е прораснало във гръдта ми –
все надолу,
клоните раснат от мен, сякаш ръце.
Дърво си ти,
мъх си ти,
теменуги си с вятър над тях.
Дете – тъй високо – си ти,
а всичко това е безумие за света.
...
Внезапно
Езра Паунд
През цялото време
докато те разговаряха
за новата нравственост
нейните очи ме проучваха.
И когато станах да си вървя
пръстите й бяха като тъканта
на японска хартиена кърпа.
...
Преди малко
Ч. Буковски
почти зора
косове по кабела на телефона
чакащи
докато аз изяждам
вчерашен забравен сандвич
точно в шест
във тихото неделно утро.
обувка в ъгъла
застанала е права
другата полегнала е
настрани.
да, животът на някои даден е
само за да се
похаби.
...
Синята птица
Чарлз Буковски
една синя птица има в сърцето ми, която
иска да излезе оттам
но аз съм твърде силен за нея,
хей, казвам й, стой си там вътре,
няма да позволя никой друг
да те види.
една синя птица има в сърцето ми, която
иска да излезе оттам
но аз я поливам с уиски и вдишвам
цигарен дим
и курви
и бармани
и продавачи
така и никога не узнават
че тя е там вътре.
една синя птица има в сърцето ми, която
иска да излезе оттам
но аз съм твърде силен за нея,
хей, казвам й,
стой долу, нима искаш да ме объркаш?
искаш да провалиш всичко?
да изгърмиш продажбите на
книгите ми в Европа?
една синя птица има в сърцето ми, която
иска да излезе оттам
но аз съм твърде умен, пускам я само
понякога нощем
когато всички останали спят.
хей, казвам й, знам че си там,
затова недей да си
тъжна.
после я вкарвам обратно,
но тя пее по малко
там вътре,
не съм я оставил съвсем
да умре
и заспиваме заедно
просто така
с нашия
таен пакт
и това е достатъчно хубаво
за да накара един мъж
да заплаче, но аз
не плача, а
вие?
...
Дъжд
Чарлз Буковски
симфоничен оркестър.
има гръмотевична буря,
свирят увертюра на Вагнер
а хората напускат местата си под дърветата
и се стичат вътре в павилиона.
жени се кикотят,
мъже имитират спокойствие,
изхвърлят се влажни цигари,
тече още Вагнер, а всички те
вече са в павилиона.
птиците дори от дърветата слизат
и влизат и те,
а вече е
Унгарска рапсодия # 2,
Лист,
и все още вали,
но вижте,
един мъж е останал сам на дъжда,
заслушал се.
публиката го забелязва.
обръщат се и го гледат.
оркестърът все така гледа
единствено своята работа.
мъжът седи сам в дъжда на нощта,
заслушал се.
нещо му има,
не смятате ли?
той беше чул
музика
...
Боговете са добри
Чарлз Буковски
стиховете продължават да стават
все по-добри
а аз продължавам да побеждавам
по пистата за надбягване
и дори когато ме сполетяват
лошите мигове
ги преодолявам
все по-добре.
Сякаш вътре в мен
има ракета
която се готви
да се изстреля
от върха на
главата ми
и когато това стане
аз няма да съжалявам
за всичко останало
...
Някои хора
Чарлз Буковски
някои хора не полудяват никога.
а аз понякога лежа зад кушетката
по 3 или 4 дни.
там и ще ме намерят.
ангелче, ще си кажат и
ще ми сипят вино във гърлото.
ще ми разтрият гърдите
ще ме напръскат с масла.
тогава ще се надигна с рев,
ще крещя, ще бушувам –
ще проклинам тях и вселената
докато ги попилявам навсякъде
из поляната.
ще се почувствам далеч по-добре,
ще седна на препечен хляб и яйце,
ще тананикам мелодийка,
внезапно ще стана обичлив като
розов
преял кит.
някои хора не полудяват никога.
как ли ужасен трябва да е животът
който живеят.
...
Ненужно е и свойта стая да напускаш...
Франц Кафка
Ненужно е и свойта стая да напускаш.
На масата си остани и слушай.
Дори не слушай, просто чакай.
Дори не чакай, замри във тишина и самота.
Светът свободно себе си ще ти предложи
и неговата маска ще свалиш,
той няма избор,
в краката ти в екстаз ще се свлече.
...
Ода за солта
Пабло Неруда
Тази сол,
в солницата,
видях някога в солните мини.
Зная,
няма
да ми повярвате,
но
тя пее, кожата
на солните мини
пее,
с уста, заглушавана
от земята.
Потреперих в онези уединени места
щом чух
гласа
на солта
в пустинята.
Близо до Антофагаста
азотистата
пампа
отеква:
скършен
глас,
жалостна
песен.
В пещерите си
солта стене, планина
от погребана светлина,
катедрала прозирна,
кристал на морето,
на вълните
забрава.
А после по всички маси
в света,
ние виждаме твоя пикантен
прах,
сол,
пръскащ
жизнена светлина
над
храната ни. Пазител
на древните
корабни трюмове,
откривател
в открито
море,
мореплавател най-първи
на неизвестното, местещ
пътищата на пяната.
Прах на морето, в теб
езикът приема целувка
от океанската нощ:
вкусът придава на всяко подправено
ястие океанската ти същина;
най-малката,
миниатюрна
вълна от солницата
разкрива
не просто домашната белота;
безбрежност
всъщност
вкусваме в нея.
Из "Елементарни оди”
...
Ода за доматите
Пабло Неруда
Улицата
пълна с домати,
пладне,
лято,
светлината е
разполовена
като
домат,
сокът
се стича
по улиците.
През декември,
неукротим,
доматът
нахлува
в кухнята,
влиза по обедно време,
разполага се
удобно
по плотове,
сред чаши,
маслени ястия,
сини солници.
Пръска
своя собствена светлина,
меко величие.
За жалост, трябва
да го убием:
ножът
потъва
в живата плът,
червените
вътрешности
едно хладно
слънце,
дълбоко,
неизчерпаемо,
населява салатите
на Чили,
за щастие, женено е за
светлия лук,
и за да отпразнуваме този съюз
ние
сипваме
зехтин,
съществено
дете на маслината,
върху разполовените му полушария,
пиперът
добавя
свое благоухание,
свой магнетизъм – солта;
това е сватбата
на деня,
магданозът
вдига
своето знаме,
картофите
мощно врат,
на вратата
чука
ароматът
на печено,
време е!
хайде!
и, на
масата, в средата
на лятото,
доматът,
звезда на земята, неизменна
и плодовита
звезда,
излага на показ
извивките си,
каналите си,
своята забележителна амплитуда
и изобилие,
без капан,
без остатък,
без листа или тръни,
доматът предлага
дара си
пламенен цвят
и хладна завършеност.
Из "Елементарни оди"
...
L''amoureusе
Пол Елюар
Тя стои на клепачите ми
А косата й е в косата ми
Има цвета на окото ми
Има тялото на ръката ми
В моята сянка тя е потънала
Като камък в небето
Тя никога няма да затвори очите си
И не ме оставя да спя
Сънищата й в яркия ден
Изпаряват слънцата
А мен карат да се смея да плача и да се смея
Да говоря когато нямам нищо да кажа
...
Улица “Пустота”
Боб Дилън
Продават пощенски картички на обесения
Паспортите оцветяват в кафяво
Фризьорският салон е пълен с моряци
Циркът гостува в града
Ето го идва посланикът слепият
Довели са го до транс
С една ръка вързана за въжеиграча
А с другата - в гащите му
Отрядът от полицаи - те нямат мира
Търсят само къде да отидат
Докато ние с Мадам гледаме тази вечер
От улица “Пустота”
Пепеляшка изглежда толкова лесна
“Трябва да си някой за да познаеш някого”, казва с усмивка
И мушка ръцете си в задните си джобове
В стил Бет Дейвис
Влиза и Ромео, който простенва
“Принадлежиш ми, аз вярвам”
А някой подхвърля, “Сбъркал си мястото, о, мой приятелю
По-добре заминавай”
Единственият звук, който остава
След като линейките си отидат
Е метенето на Пепеляшка
На улица “Пустота”
Луната вече е почти скрита
Звездите започват и те да се крият
Гадателката дори
е прибрала нещата си вътре
Всички освен Каин и Авел
И гърбавият от Нотр Дам
Всички правят любов
Ако не - чакат дъжд
А добрият самарянин, той се облича
Подготвя се за спектакъл
Ще ходи на карнавал тази вечер
На улица “Пустота”
Ето Офелия под прозореца
За нея изпитвам такъв страх
На двайсет и втория си рожден ден
Тя вече е стара мома
За нея смъртта е съвсем романтична
Тя носи железен колан
Нейната религия е нейна професия
Безжизненост - нейния грях
И макар че погледът й се взира
В Ноевата велика дъга
Тя прекарва времето са надничайки
В улица “Пустота”
Айнщайн, предрешен като Робин Худ
Със спомените си в един голям куфар
Мина оттук преди един час
С приятел, ревностния монах
Изглеждаше тъй безупречно страховит
Просейки си цигара
След което замина да души каналите
И да реди азбуката
Сега не бихте го и погледнали
Но някога бил е прославен
На електрическа цигулка е свирил
На улица “Пустота”
Доктор Кир, той пази света си
Вътре в една кожена чаша
Но всичките му безполови пациенти
Се мъчат да я взривяват
Сестрата му, местна някаква неудачница
Отговаря за цианидната дупка
Пази и картите на които пише
“Милост имайте над душата Му”
Всички те свирят на евтини свирки
Може да чуете как ги надуват
Ако подадете главата си достатъчно надалече
От улица “Пустота”
Оттатък улицата са заковали завесите
За пиршество се подготвят
Фантомът на операта
Идеалният проповедник
Хранят с лъжичката Казанова
Да му вдъхнат малко по-голяма увереност
За да го убият после със самоувереност
След като са го отровили с думи
А Фантомът крещи на мършавите момичета
“Махайте се ако не знаете
Казанова сега го наказват, че е отишъл
На улица “Пустота”
И ето в полунощ всички агенти
И свръхчовешкият екипаж
Излизат и се нахвърлят на всекиго
Знаещ повече отколкото тях
След това ги замъкват право във фабриката
Където сърдечно-удрящата машина
Бива увесена на раменете им
И керосина тогава
Се стоварва от замъците
От застрахователи които отиват
Да се погрижат никой да не излиза
На улица “Пустота”
Хвала на нероновия Нептун
Титаник вдига платна призори
И всички са се развикали
“На коя страна всъщност си ти?”
А Езра Паунд и Ти Ес Елиът
Се бият на капитанската кула
Докато калипсо певачи им се присмиват
И рибари държат цветя
Между прозорците на морето
Където красиви русалки текат
И никой не трябва прекалено да мисли
За улица “Пустота”
Да, получих писмото ти вчера
(долу-горе когато се счупи дръжката на вратата)
И понеже ме питаш как точно я карам
Това е някаква твоя шега?
Тези хора, които ти споменаваш
Да, познавам ги, всички те куцат
Трябваше да пренаредя лицата им
И пак да ги преименувам
Не звуча твърде добре точно сега
И не, не ми пращай вече писма
Не и ако не са изпратени
От улица “Пустота”
(1965)
...
превод от английски: Аделина Кошова
© Pafffka.narod.ru 2006-2010.*Някои права запазени*
