Пиша
Пиша –
мисълта ми си съблича кожата
доизкушена от съмнението,
че е смъртна.
Пиша –
някакви си там смокинени препаски.
...
Пролетни хайку
седим си в парка
притискаш се във мене
аз чопля семки
...
тълпи от роми
кат цъфнали лехички
опасват парка
...
жената трябва
да се усмихва, просто
и да ухае
...
подухва леко
притискаш се по-силно
аз гледам плажа
...
Хайку айде да отплаваме
луната е, виж,
като блестящо кану
сред тъмни води
...
Ей така ми се струва
Тополите край пътя са
като метли
на улични чистачки,
строени във редица,
поклащащи се в такт.
В небето облаците сякаш
са от прах.
...
Ремонт
Останали без покрив
керемидите
са непотребни в купчина на двора
без керемиди покривът пък
лъска теме във свободна мисъл.
Полегнали на сянка, майсторите,
бавно си допиват бирата.
...
Да ме обичаш
Когато падна да събираш
Мислите ми
И да ги слагаш в пазвата си
Да поникват
Когато поизмръзна да раздухваш
Очите ми да се разпалват
Да те виждам
Когато огладнея да ме храниш
Със слушането на гласа ми.
Щом легна уморен побързай
В съня ми тихо да се вмъкнеш.
...
Говори...
Говори!
По стъпалата
на твоите думи
в душата ти
слизам.
...
Минус двайсет
Дори и мисълта ми си натиска
парцалите за да ги кърпи
със светещата в мрака нишка,
която ни дели и свързва.
А от студа се пука и разпуква
и разпилява на кристали
в простора погледът ми, както
светът – в калейдоскоп от стихове.
Притеглянето тази нощ е слабо,
за туй тя лека е за теб в леглото.
От топлото ти дишане обаче
сънят ти се рисува на стъклото.
...
Дрождите на мисълта
В подсъзнанието
отлежават образи
тъй както виното
в дълбоки изби
и се превръщат в слово,
глътка от което
предизвиква световъртежи -
завъртане на нови светове.
...
Старица
Земята я притегля от години
и вече толкоз силно,
че я е огънала на две.
Добре, че е бастуна, с който
все още се отблъсква,
защото пък животът я привлича.
...
Пред църквата
Просякът знае за какво протяга
ръката си, но пък не знае
от него кой какво ще вземе
и ще постави на олтара.
А той на думите не вярва
макар със вяра да разчупват вътре
на думи хляба на живота
и да ги вижда да излизат сити.
...
Записки
Тялото е границата
между двата свята
дето никога
не мога да прескоча.
Само мога да протягам мисъл
да си стоя, да гледам
и да си записвам.
...
Скръбна вест
Надолу към водата полетя
душата,
а можеше да полети към Бога.
По-силна се оказа слабостта,
по-смел – страхът.
Последна крачка,
полет, който
да бъде спрян не може
по средата,
тъй както много пъти
в мислите преди това.
...
Гора
Дали тук тишината съществува
от допира на шумата с земята
или е послеслов на някое
мълчание от миналата есен.
Дървото няма право да избира
къде да хвърли вечната си котва,
но може да накичи със листа
палтото на забравен скитник,
останал от дете без корен.
...
Миналото не е вече...
Миналото не е вече
малка снежна топка,
хвърлена по склона.
Миналото вече е
лавина.
...
С голите си клони
С голите си клони
дървото бърка във очите
на небето.
По вятъра не пращам вече
писмата си, защото изкривява
почерка и ти не можеш
да разбереш дали съм честен
или по думите ти пращам вятър.
А може да те хване хрема,
душата ти ако е гола,
Като дървото в късна есен.
...
Коминът безмълвно изтръгна
коминът безмълвно изтръгна
душата на празната стая
камината спря да пулсира
изстиват предметите бавно
...
Думата е под езика
като пъстърва, дремеща под камък,
но сама излиза да си поиграе
в бързея на сладката раздумка.
...
Иван Мирчев
© Pafffka.narod.ru 2006-2010.*Някои права запазени*
