И искам,
и не мога да го понеса.
И теб желая,
и това, което имам.
Незадължаваща е твоята ръка,
опияняваща усмивката –
по-силно и от вино.
ще мога ли да си отида след това?
…
Другите неща...
Нищо не значещо докосване,
чаровната магия на случайността,
откритието, че значимите неща са прости…
…
Другите неща...
Недоизказани, непреживяни,
преодолени сетива
и болката от неизпитаните рани…
…
Другите неща...
Към теб изгубения ключ,
безмислено затръшната врата
и моята любов - бездомно куче…
…
Събуждам се до топлото ти рамо
и усещането винаги е същото -
желание при тебе да остана
и винаги при теб да се завръщам…
…
Все още имам очи за теб...
Да споделям възторга,
със теб да ридая,
да потискам умората,
да те лаская...
Да имам разбираща дума-утеха,
когато в очите ти неувереност има,
без нотка на ревност да приемам успеха ти,
да оставам дори почти невидима...
Да отвърна, когато ме гледаш любовно,
да не се впрягам от безразличието
да прощавам на погледа пълен с виновност
и да продължавам да те обичам...
Все още имам очи за теб...
А, за себе си?
...
Оттичам се,
по устните ти,
по ръцете ти,
по тялото...
събирам се
греховно натежала
в една сълза...
след тебе
никога
не мога
да съм цяла...
...
На Pafka
Отмивам те
от себе си,
от тялото,
от устните...
Преливам
от празното
в пустото...
...
Безразличието ти орони
напъпилата ми потребност от безумие
и осиротелите ми клони
се блъскат във водовъртеж от думи,
които
не достигат
до сърцето ти...
...
Не времето, а аз завалях...
не дъждът, а ти проникваше
и попиваше в мен...
и прелях,
и преля,
и преляхме
отвъд
бента си...
...
Надничам есенно обагрена
в зениците на избуялия дъждец...
изтънелия до скъсване конец
на шеметното лято
се поклаща безхаберно..
не стига да си оплета
безразличие за зимата…
с равномерно
дишане
прикривам, за да не личи,
че съм останала без дъх, без теб…
А, ти?
...
Чашата
на нетърпението ми
преля
изпълнена
от теб...
настървението ми
отново оживя
и вече дишам...
...
Ваня Маркова
© Pafffka.narod.ru 2006-2010.*Някои права запазени*
