Плюенето забранено
(Роджър Магаф)
Когато бях момче (знак към духовия оркестър)
на стълбите на всеки автобус и трамвай
имаше надпис: НЕ СЕ ПУШИ. ПЛЮЕНЕТО ЗАБРАНЕНО.
Тогава за една нощ нещата се промениха.
Някой заличи втората част
и на табелката остана само: НЕ СЕ ПУШИ.
Представете си това първо утро, в което пътниците,
с премрежени очи, погледнаха нагоре и видяха
покана поради споменатата липса.
Дали в този миг всички, останали без контрол,
се заслюнчиха, прочистиха гърла и започнаха да буйстват?
И изкараха съдържанието на дробовете си навън?
Дали взеха да плюят и да пускат лиги?
Да кашлят и да храчат докато прозорците се запотят
и пътеките между седалките се намокрят?
Транспортният комитет се събра и единодушно реши
да формулира ясно всеки местен закон
и ето че надписът вече гласеше:
НЕ СЕ ПУШИ. ПЛЮЕНЕТО ЗАБРАНЕНО.
МОЛЯ ВЪЗДЪРЖАЙТЕ СЕ ОТ УРИНИРАНЕ И ХОДЕНЕ ПО ГОЛЯМА НУЖДА
ОТ ПРОСТИТУИРАНЕ И ПРОСЕНЕ.
ЧУКАНЕТО И СОДОМИЯТА ЗАБРАНЕНИ.
ПОДПАЛВАЧЕСТВОТО, ИЗНАСИЛВАНЕТО И
ПЛЯЧКОСВАНЕТО НЕ СА ПОЗВОЛЕНИ.
(АБСОЛЮТНО СЕ ЗАБРАНЯВАТ ДУХОВИТЕ ОРКЕСТРИ)
...
любов на 40
(Роджър Магаф)
двойка на средна
възраст играе
те нис
когато играта
свършва и
те се връщат
в къщи мрежата
все още е
между тях
...
Да надхитриш гравитацията
(Роджър Магаф)
Гравитацията е един от най-старите трикове в книгите
Остави книгата да падне и тя ще се приземи
сякаш в центъра на земята гигантско йо-йо пружинира
и към него всичко е закачено с невидима нишка.
Откъсни страница от книгата и си направи самолет.
Пусни го. За миг ще ти се стори, че си моделирал форма,
която ще надхитри въздуха и ще се освободи от възела.
Но не. Земята се завърта, механизмът стяга и самолетът е придърпан.
Докато пиша това, мой много близък приятел се опитва
да надхитри гравитацията и не знам дали ще успее.
Преди осемнадесет месеца играл ръгби,
а сега, олекнал със седем камъка, жена му го пренася не-
сръчно от стая в стая. Наглася го внимателно
за посетители върху дивана. “Как вървят нещата?”
пита някой и не иска да знае. Пауза. “Горе-долу.”
(Отварям скоба. Състоянието му не подлежи на операция. Затварям скоба.)
Съвсем скоро човекът, когото обичам (не наръчът кокали)
непременно ще надхитри гравитацията. Той ще се освобожди от хватката,
ще се изплъзне от противника и ще разпери крилата си
към измерение, което за сега не можем да си представим.
А тук при закачените нишки ще има служба
и ще отдадат почит на гигантското йо-йо. Кутия с останки
ще бъде спусната на място, взето назаем от пръстта.
И после, прикован долу, човекът уморено ще си отиде.
(“Стихотворението е посветено на Джон Хюсън” Р. Магаф)
...
Въглени
(Роджър Магаф)
Докато те нося към колата след пантомимата
в най-студената нощ от годината,
черното ми кожено палто пука от вятъра.
В тъмнината ни води онази звезда,
която Добрата фея ти подари,
ти стискаш здраво магическата си пръчка.
А аз стискам здраво теб от страх да не изчезнеш,
от страх да не пораснеш твърде скоро– и изведнъж
за малко да се подхлъзна, слизам равномерно по хълма.
Превит на две срещу вятъра с тътрещи крака
лесно биха ме взели за твой дядо,
чувствам това и все така здраво те стискам.
Знам, че никога няма да те видя облечена за Бала,
да съм до теб, за да те предупредя за Чаровния принц,
да присъствам на всички щастливи събития след пантомимата.
Стигаме до колата и аз те слагам в бебешкото столче,
непохватно се опитвам да те закопчая, трябва да успея
мисля си, ако имахме повече време. Повече време.
Ти плачеш. Къде е магическата ти пръчка?
О, не! Не бих понесъл мисълта да се върна за нея.
Нека друго дете я намери в снега утре.
Чакаме в колата магията да подейства.
Колата започва да се променя. Мирише хубаво
на зреещ плод. Трябва да тръгваме. Трябва.
...
Въздух
(Роджър Магаф)
Аз съм самият въздух
който дишаш
Твоят пръв
и последен
дъх
Аз те посрещнах
когато се роди
и ще ти кажа сбогом
когато умреш
Аз съм Целувката на Живота
неговият прилив и отлив
със своето последно издихание
ти ще извикаш моето име:
“ооооооооооооооооооо”
...
Шантаво копеле
(Роджър Магаф)
Винаги се наслаждавам на компанията на естроверти.
Мъже с див пламък в очите, които биха отишли твърде далеч
чак до ръба и отвъд. Щури, лоши жени.
Свръхпредпазлив, такъв съм. Практични обувки и шалче
подпъхнато навътре. Никога не предизвиквам опасността
от страх да не ми изкрещят яростно: “Разкарай се, мистър Четири очи!”
****
Вечер в средата на лятото през шейсетте
Наобиколили сме огъня на плажа в Девън облян в лунна светлина.
Пием вино. Някой дрънка на китара.
Внезапно едно от момичетата се съблича и се затичва към морето.
Другите правят същото, възторжен взрив от святкаща голота.
Горещо злато в студено сребро. Далече.
Не ми се иска да съм последен, разкопчавам си дънките.
Спирам. По-добре е някой да остане на брега
и да пази дрехите. Разумно е.
Хвърлям още сухи дърва в огъня
и докато пращят слушам виковете и смеха
необезпокояван отпивам дълга глътка от виното. Шантаво копеле.
...
Оцет
(Роджър Магаф)
Понякога
се чувствам като свещеник
на опашка за риба & чипс
който тайно си мисли
докато се изцежда оцетът
колко чудесно би било
да купи вечеря за двама
...
Кои са тези мъже?
(Роджър Магаф)
Кои са тези мъже, които биха ти навредили?
Не онези с безумни очи които мрънкат по тротоарите
тикнати зад решетките с призраци от детството
които внезапно изкрещяват и те стряскат. Не те.
Мъжете, които биха ти навредили имат приятни гласове
Упражнявали са усмивките си пред огледалото.
Увредени в детството си, останалите им пречат.
Обсебени. Носят любезността като тежка черупка
Измислят начини да те придумат да се качиш в колата.
Оставени без надзор са нетърпеливи с машините
Да експлодират. Не приемай протегнатата ръка
Тя ще те стисне. Пази се от скута им, той е люк към тавана.
Те са подслушвачите между нас. В парка
извън площадките за игра, наблюдават и чакат.
Почти сигурно е, слънчице, че ще те вземат
Да те разрушат. Да те разпаднат на милион парчета.
Може би, малко преди това, ще се науча да прощавам.
Може би, малко преди това, ще убия един от тях.
...
Човекът на луната
(Роджър Магаф)
На ръба на мястото за тръгване стоя
зад мен – езерото
отвъд – тъмната гора
а отгоре – нощното небе, което проехтя
Избрах си разстоянието между две звезди
Протегнах напред ръце и се извисих
Пътуването продължи не повече от половин минута
В езерото се отразява луната
Можеш да ме видиш на нея
...
Изолация
(Роджър Магаф)
Обичам своята изолация
сложи ме лесно достъпен
на ръба на хорската пустош
и пред това да съм скучна савана
предпочитам да съм стъпкан в живия плет
...
Жертвоприношения
(Роджър Магаф)
Непрекъснато слушах за жертвите
които родителите ми правеха.
Малки почти ежедневно
Големи при необходимост.
Да ме имат означаваше да се жертват. Да излизат без мен.
И като похлупак на всичко, образованието ми:
училищни униформи, уроци по цигулка,
рецитали, допълнителни консултации.
“Ако не е едно, ще е друго.
Надяваме се, че заслужаваш.” Заслужавах ли?
Речникът потвърди моите съмнения:
“Жертвоприношение, ритуално убиване на човек
или животно с цел омилостивяване на божество”
Жертвоприношение. Не, не го заслужавах.
Цялата тази кръв заради няколко дипломи.
...
Светлата страна
(Роджър Магаф)
Нещата са толкова зле
принуден съм да продам за скрап
външната част на бурето
И все пак не се отчайвам.
На двора има много,
които са по-зле и от мен (Е, добре, четири са:
плъх с едно око
котка с три крака
труп и врата на нужник.
...
Сутрешни поеми
(Роджър Магаф)
(i)
Станах
направих си тоалета:
измих се
обръснах се
сресах си косата
Тоалетът ми сега изглежда много по-добре.
(ii)
Станах
бръснарят ме обръсна
реших кръстословицата в Таймс
Бръснарят ме обръсна отново
...
Още една криза на средната възраст
(Роджър Магаф)
3 през нощта. Чувствам се като смъртта
и в желанието си да приключа с всичко
посягам към шишенцето с аспирин.
Има ли достатъчно вътре?
Броя ги една по една. 72?
Трябват ми още за сигурност.
Тършувам наоколо и добавям 30.
Това трябва да свърши работа.
Взимам първите две с чаша вода.
По-добре съм. Връщам се в леглото. Заспивам.
...
Мухата
(Роджър Магаф)
Съжалявам, Боже, но не мога да обичам
мухата,
каквото и да правя.
Скитница, преяла с мъртво месо
и изпражнения,
любителка на гнилото и екскрементите,
вид,
който бих желал да изчезне.
Съжалявам, Боже, но защо, о, защо
си създал
обикновената муха?
Паяци мога да понеса, когато се появят.
Ако се наложи, мога да пощадя и офейкващата хлебарка,
но мухата мразя неистово.
Тя предизвиква в мен желание за смърт.
Така е.
Съжалявам, Боже, не ме бива да лъжа.
Тази сутрин аз размазах муха.
И се почувствах добре.
...
Уволнени с ентусиазъм
(Роджър Магаф)
Тази сутрин
шефът
дойде на работа
избухна
с ентусиазъм
и уволни абсолютно всички
...
Уютни бисквитки
(Роджър Магаф)
Какво не бих дал за “от девет до пет”.
Бисквитки в дясното чекмедже,
почивки за чай, машинопистки за духовно събличане.
Едни и същи лица. Някъде, където да окачиш
шапката си и да изтръскаш чадъра си.
Уютно. Всяко нещо има своето място.
Подобрения през няколко години. Хобита.
Чаша бира на обед.
Пенсия, която очакваш с нетърпение.
Две деца. Жена, която обича дома ви.
Малка забежка, отвори ли се възможност.
Н.Р. Нищо луксозно. Полу - кокетност.
Какво не бих дал за никое от петте.
Чаша бира в дясното чекмедже
Н.Р. върху всичко по обед.
Същите 2 деца. Някъде, където да окачиш
жена си и да изтръскаш забежката си.
Почивки за чай и пенсия за духовно събличане.
Същите полу - лица подобрени.
Хобита през няколко години, кокетни машинопистки
на мокри компютри, отвори ли се чадърът.
Какво не бих дал за уютна бисквитка.
...
По обяд
(Роджър Магаф)
Когато автобусът внезапно спря,
за да избегне сблъсъка
с майка и дете на пътя,
седящата отсреща млада жена със зелена шапка
падна върху мен
и понеже не съм от онези, които пропускат
започнах да правя с нея любов.
Отначало тя се дърпаше
и обясняваше, че е твърде рано сутрин
и твърде скоро след закуска
и във всеки случай ме намира за неприятен,
но когато й обясних,
че в този ядрен век
краят на света ще настъпи по обед,
тя свали зелената си шапка,
пъхна своя автобусен билет в джоба
и започна с мен да се упражнява.
И хората в автобуса,
а те бяха доста,
се шокираха и изненадаха
и развеселиха, и раздразниха.
В мига, когато слухът се пусна,
че краят на света ще настъпи по обед,
те сложиха гордостта си в джоба
заедно с автобусния билет
и се захванаха да правят любов един с друг.
Даже автобусният кондуктор
се почувства някак изолиран
и се вмъкна в шофьорската кабина
и захвана някаква връзка с шофьора.
Същата вечер
в автобуса към вкъщи
всички се чувствахме малко неловко.
Особено ние с младата дама със зелена шапка.
Всички започнахме да обяснявахме
по различен начин
колко прибързани и глупави сме били.
После, тъй като съм си женкар,
аз се изправих и казах колко е жалко,
че светът дори не е косъм от края си по обед
и че можем да се престорим.
И тогава се случи...
Светкавично като удар
всички си сменихме партньорите
и много скоро автобусът се разлюля
от бели, нафталинови тела, които правят неприлични неща.
И на следващия ден
и всеки ден
във всеки автобус
на всяка улица
във всеки град
във всяка държава
Хората се преструваха,
че краят на света е настъпил по обед.
А той все още не е.
Все пак по някакъв начин може би е.
...
Пет начина
(Роджър Магаф)
Пет начина, които ще ти помогнат да прекосиш безопасно
тъмна гора късно през нощта
1. Подсвирквай си мелодията, която баща ти си е подсвирквал
когато си бил дете
2. Кръстосай първите два пръста
на лявата си ръка
3. Ако изгубиш от поглед луната
следвай я с вътрешното си око
4. Представи си цветовете, които те заобикалят
очакващи първата целувка на утрото
5. Дръж пистолет “Смит & Уесън” в
жабката
...
Аз съм звезда
(Херман Хесе)
Аз съм звезда на небосклона,
наблюдавам света, презирам света
и изгарям в своята собствена жарава.
Аз съм морето, което нощем бушува,
оплакващото море, натежало от жертви,
което към старите грехове прибавя нови.
Аз съм прокуден от Вашия свят,
отраснал в гордост, излъган от гордостта,
аз съм крал без кралство.
Аз съм мълчаливата страст
в дом без огнище, във войната без меч,
аз съм болен от собствената си сила.
...
Пътят навътре
(Херман Хесе)
Този, който намери път навътре,
който страстен в себе си потъне
с предчувствие за ядката на мъдростта,
така че съзнанието му избере света и Бог
като образ само и като притча:
във всяко свое действие и мисъл
ще разговаря насаме с душата си,
защото в нея се съдържат света и Бог
...
От двете страни
(Паул Целан)
От двете страни, там
където ми растяха звезди, далеч
от всички небеса, близо
до всички небеса:
Как
се будува там! Как
се разтваря светът за нас, в средата
през нас!
Ти си
където са твоите очи, ти
си горе, ти
си долу, аз
намирам пътя обратно.
О, този скитащ празен
гостоприемен център. Разделени,
аз съм твое наследство, ти
си мое наследство, паднахме се
един на друг, виждаме
отвъд:
Едно и също
нещо ни
загуби, едно и също
нещо
ни
забрави, едно и също
нещо
ни има...
...
Където има лед
(Паул Целан)
Където има лед, има хлад за двама
За двама: и така аз те пуснах при мен.
Полъх идваше от теб като от огън –
Ти произхождаше от роза.
Попитах: как те наричаха там?
Ти ми каза онова име:
Излъчваше сияние като жарава –
От роза произхождаше ти.
Където има лед, има хлад за двама:
Дадох ти двойно име.
Ти отвори очи, а под клепачите –
лъскави дупки в леда.
Сега, говорех аз, затварям моите:
приеми, повтори след мен,
повтори след мен, повтори бавно,
повтори бавно, много бавно,
а очите си – дръж ги отворени още малко!
...
Преводи: Мария Попова
© Pafffka.narod.ru 2006-2010.*Някои права запазени*
