Объявление.

	Ние с дървото Вятърът рисува с клоните на черешата тихи сенки в огледалото, дървото сънува, че рисува с вятър... И двамата имат право. Ние с дървото чакаме запролетяване за думите в пазвите на листата, за сънищата на огледалото, за тайните. Ние с дървото... на нищо не се надяваме. Само да продължим още малко съня на вятъра. ... Усмивката ми е с месоядсен цвят Неизбежна ли съм, доколкото съществувам и ти го знаеш... Ела, принце! От маковете на кръвта ти ще никнат моите рози. Или пък ще летиш на конете от разчлененото ми тяло. Не бързай, не търся точно теб. Или пък теб чакам - уморена и яростна - да вкамениш демоните ми и да вземеш главата ми, докато се оглеждам в думите ти... „Да” ли казах? Смъртно гладна съм откакто нямам сърце... ... съдбата като еднорог тя тъкмо бе започнала да благодари на Бог, когато се прекърши вратът и’ ... пост фактум ранената птица не се нуждае от милост който веднъж е докосвал птица знае ранената птица не е птица а ястие ... ефемеридно сигурно е есен защото искам да отлетя нанякъде знам, че трябваше да се свивам в юмруци за нови кълнове но нямам никаква ярост днес ще отлетя по залез ... чуждият човек идва в къщи носи дрехите ти, говори равно с гласа ти ръцето му помятат вяло привични стари движения гладен е, но празнотата му има чужда форма, само донякъде наподобяваща мен пак отваряме - и няма, раздаден е хлябът и само онези недовършени движения като петли с прерязано гърло все още сепват края на окото дежа ву ... Pars… Измислих те... Ти се огледа с моите очи и, зарадван, се впусна с новото си лице да търсиш други като мен за новите си лица. Не ме целуна за сбогом, за да остана празно гнездо, удобно нечакащо, винаги твое. Знам как другите приличат на мен По първите целувки, по нежността, по думите – почти същите - отново и отново... Но нямат моите очи за теб - тези, които те виждат такъв, какъвто би могъл да бъдеш какъвто се виждаш сега Мило мое момче, нараниха те... Дори не успях да те предупредя: ти все пак не си Той, трябваше да почакаш още малко да ти измисля криле и да запаля пътя назад, за да може по огъня да се ориентираш за посоката... А сега ние нямаме повече време - кукувиците не обичат празните гнезда. ... Джин Когато ти казвам онези думи и после ти е студено, за кого казваш, че вият оплаквачките? Не виждам приведения ти гръб, не виждам да носиш кръста, на който ще почиваш заради мен Огньовете на свети Елм в тъмната къща само възпяват въжетата за бесене - и ти знаеш колко са безплодни думите ти, по твое желание. Ти, който самодоволно натрапваш пълните си вени, уютно загърнат с мечтите си и обещанието ми за непостижимост... Облажаваш ли се за сладкото ридание по себе си и несбъднатите ти чрез мен образи? Възбужда ли те идеята за студените ми пръсти, стегнати над ключиците ти? И може би в един липов ден на глас ще изрека Онези думи над сънните лилии, но не защото искаш да ги чуеш, а защото повече от всичко имам нужда бих искал да мога да ги изрека и с душата си някой да вярва вместо мен във вечния мит, да се събудят изсъхналите ми сокове възпяващи онази част от Бог, която е у нас. Не можеш да си представиш колко по-ужасен за мен, отколкото за теб е неуспехът ти, който ме оставя така неизменно монотонен както дори мъртвите са пощадени. Кой сега е безмилостният от нас двамата? Но не хвърлям по теб нито камъни с клетви да си вървиш нито приемам измислените от теб плодове - ти, капризно танцуваща арабска кобила, пъстра гладна птица, дошла за очите ми... Ти, плашлива, самовлюбена, егоцентрична твар, която ме обрича на безчувствието ми, искам да те накажа, но желанието ми за това най-силно наказва мен и всичко е твърде недостатъчно за теб, твърде милосърдно за твоята ограбваща престъпна импотентност Защото Колкото повече време минава обещаните даровете мутират в проклятия тъй както всяка минута ме изражда в чудовището в детските ми очи. Но това е нищо в сравнение с участта на онзи с чиста душа, който поиска да разбие затвора ми, о, тежко му - той трябва да е готов да заплати и греха на този, който ме заключи, и твоя неуспех също, и твоята отрова също. Както ти изпиваш чашата, напълнена от тези преди теб. Когато казваш онези думи, хлопайки по стъклената ми цитадела даваш ли си сметка? ... ...и така Мина време мина време мина време мина време мина време мина Нужно за приспиването на което и да е чудовище. И недостатъчно и Тя каза от едната страна: - Аз съм толкова страхотна мадама, мога да сваля който си искам басист! Той каза от другата страна: - Аз съм толкова як басист. Мога да сваля която и да е страхотна мадама! Делеше ги едно огледало. И така ... Ята резониращи представи и думи като пияни пчели покриха пак със знаци ръбовете и дупките в света. Отначало бяха нирвана, после анестезия, после сол. ... и така ... Нежност - високооктаново чудовище. Мутиращо. Тя жертваше любовта си, за да му даде свобода, докато той жертваше свободата си, за да й покаже, че я обича. Загубиха се в неказаното и казаното ги изпрати в непосилно обрасли посоки. ... и така. Вина няма, както и невинността е мит; съществува причина-следствие, доколкото каквото и да е съществува във времето. Химиците или Господ били открили, че от една връзка, в която има твърде много енергия, остават малко константни неща – например сноп дерайлирали думи. Постулирано „Обичам те” е едно и също напред и назад. То е или непоправимо казано, или несъществуващо. и Те останаха насаме със своето съвсем пораснало свирепо чудовище, в двата клупа на помирителното въже, вързано за полилея. И така... Мина време мина време мина време мина време мина време мина Епилозите се роят все по-малко - като предизвестените бедствия... Теодора Пиперевска © Pafffka.narod.ru 2006-2010.Някои права запазени