ВЪОБРАЖАЕМО ИНТЕРВЮ

Защо рисувате
По същата причина, поради която дишам.
Но това не е отговор.
Няма отговор.
От кога няма отговор?
От времето, което мога да си спомня.
А от кога пишете?
Също от времето, което мога да си спомня.
Искам да кажа: поезия.
Аз също.
Кажете ми: вашата живопис не перчи ли на вашата поезия?
Напротив: те са привързани много.
Те са твърде различни.
Твърде: едното е живопис, а другото е поезия.
Но вашите стихотворения са по-скоро трудни за разбиране,
Докато вашата живопис е толкова разбираема.
Разбираема ли?
Разбира се – вие рисувате цветя, момичета и залези; неща,
Които всеки разбира.
Никога не съм го знаел.
Кое?
Че всеки…
Иначе казано, не искате да бъдете сериозен.
Трябва да сме двама, за да бъдем сериозни.
Е, добре, да видим… ах, да, един последен въпрос: къде
Бихте живял, когато войната свърши?
В Китай, както винаги.
В Китай ли?
Разбира се.
Къде в Китaй?
Където живописецът е поет.

***

няма може би да бъде винаги така; аз казвам,
че ако твойте устни, тъй обичани от мен, докоснат
устните на друг и ако твойте скъпи пръсти стегнат
сърцето му тъй както стягаха доскоро моето сърце;
ако върху лицето му се спусне твоята къдрица
в познатото мълчание, или при тези
вълнуващи големи думи, искащи да кажат всичко,
и останали безпомощни пред разума накрая,

ако това стане, аз го казвам, ако това стане –
ти, която си ми на сърцето, изпрати ми само дума;
ще отида за да я открия и протегнал й ръка
ще кажа Получи от мене цялото блаженство.

Тогава, изоставила ме, аз ще чуя песен
На самотна птица в глухо място.

***

Разчорлена
берачка на жълтурчета
и теменуги
на глухарчета
На привлекателните маргаритки
сред чудесното поле
със съжаление в очите
идва Друг
берач на същите цветя.

***

кой знай дали луна е
балон, излитнал от огромен град
в небето – и изпълнен от красиви хора?
/ако ти и аз и ние

се качим там, ако те
ме вземат и те вземат в техния балон,
тогава ние
ще сме по-високо с всичките красиви хора

над къщи и камбани и над облаците:
литнали
далече и далече литнали към град
който никой не е посещавал, и където

винаги
е
Пролет/и е влюбен
всеки и самите себе си берат цветята


Е.Е.Къмингс, в превод на Н.Кънчев



© Pafffka.narod.ru 2006-2010.*Някои права запазени*