Коя съм аз


(Розе Ауслендер)

Когато се съмнявам,
пиша стихове.

А радвам ли се,
стиховете в мен
се пишат.

Коя съм аз,
когато не творя?


...


Поздрав от нещастието

(Сара Кирш)

Откак го няма, падат палми
избухват бомби.
И изпохапана съм от комари.
Отрязах пръста си наполовина,
ще падне сняг през август.


...


Обръщение

(Сара Кирш)

Аз съм вятърът

Паякова стъпчица

По хубавата ти уста

Червена


...



Винаги

(Сара Кирш)


Очите ми те искат винаги
Косата ми към теб лети

Под стъпките ни сянката ми
слива се със твоята;
Една година вече
откак подхвърлям ти
зрънца солени.


...



Познато чувство

(Маша Калеко)

Когато аз за първи път умрях,
да, спомням си как беше.
Умрях си тихичко, сама,
на осемнадесет години,
в Хамбург
Априлски дъжд валеше.
Когато пък за втори път умрях,
болеше много.
Малко ти оставих:
сърцето си,
туптящо пред вратата,
червена стъпка във снега.

Умирах аз за трети път
и много не болеше.
И като хляба и леглото,
като износена обувка,
смъртта позната беше.

И вече не умирам.


...



На тръгване

(Маша Калеко)

Не мога да ти подаря
вълшебното килимче.
Ни диаманти, нито скъп визон.
Затуй ти давам каменно ключе,
прибавям и добре запазеното си сърце.
За мен да мислиш.

Не мога да плета прилични вълнени чорапи,
от гозбите ми ще ти прилошее.
Обаче имам късче розово стъкло.
То води към "не знам коя си" приказна страна.
За сивите ти дни
вземи го.

Не мога Аладиновата лампа да ти дам,
"Сезам" аз нямам, нито аметист.
Сърцето ти е прилив-отлив.
Затова, аз раковина давам ти една,
блести, окъпана в сълза.
Да ме копнееш.


...


Фази

(Розе Ауслендер)

Когато тя го чакаше,
разцъфваха се рози,
и тя държеше лятото
в ръка.

Когато
той не идваше,
броеше тя до сто,
до хиляди,
и до безброй.

Когато той дойде,
тя беше слепоока статуя
и със уста зазидани.


...


превод от немски: Евелина Бошнакова

© Pafffka.narod.ru 2006-2010.*Някои права запазени*