Отрязък

Прозорците загасват като цигари
Гърдите й се смаляват от тъмното
Пали свещи, за да ги върне обратно
в полето на зрение.
Угасват
светлините
дори на вечно будните градове
на разсъмване
има само една светлина
племенница на сивото
далечна роднина на розовото
мащеха на червените
фенери
убити цветове
и безцветно бяло
имитира прозрачност в недостижимост на хоризонт
очертан от линията
на рамото
изплуват гърдите й
до заспалата му ръка


...


Накратко

Нищо и никаква
малка история
с един мъж
с красиви ръце
с прекрасни ръце
(къде съм зяпала, докато ги забележа)
и котката, която е от мене
(кумата дарява младоженците с два бели пешкира)
и която за късмет е изключително очернена
за един мъж
който пише
на другия край на масата
аз - на моя си
нищо и никаква маса, поръсени с трохички
блокове
в светлините на квартала отсреща
един мъж
и котката в скута ми
в този край на масата
и натрапчивото чувство
че бях напълно права
когато снощи
го обичах
и затова
сега пишем
на опънатата ни маса
(в ролята - два софийски квартала)
и съм сигурна
че се гледаме в очите
точно от онзи прозорец


...


Спокойно обяснение в любов

"Аз те обичам, глупаче, обичам те".
Н. Йорданов

Аз те обичам,
любими,
обичам те.
Но не мога да пиша
любовни стихове.
Мога само дълго да те гледам в очите
и с прости думички да се изричам.
Аз те обичам,
любими,
обичам те,
много бурно
и много безветрено.
Искам кротко до теб да се сгуша
в листопада на моята есен.
Аз те обичам,
любими,
обичам те
и листата край мене изтичат.
Няма време за дълги измислици
ти ме губиш -
със вятъра тичам.
Ти ме гледаш,
напрегнато вслушан,
не разбиращ навярно момента
в който аз, добра и послушна,
с ярост груба поднасям сърцето си
върху длани отворени
под вятъра виещ.
Аз те обичам,
а ти не посягаш
от урагана затичал се
да ме скриеш.
Пак по вятъра тръгва душата ми
белонога, златокоса
и остава зад нас несбъднат
летният сенокос…


...


Време

Не съм сама,
имам
кораб. Който може да премине
през хоризонта,
под дъгата,
отвъд тъмното,
преди светлината.
Лодка. Която не може да върне
отненото,
непожеланото,
недостъпното,
неприетото.
Длан. Която може безгрижно
за сбогом да помаха в здрача.
Очи. Които се отвръщат
и не могат да заплачат.
Пясък. Като времето изтичащ
и ужасно непотребен
(като времето).
Време. Цялото
за мен. Без тебе.


...


Изсънувано

На Алекс

Това парижко кафе
снощи ли го сънува
та днес, когато се унасях,
вече беше подредено?
Валеше.
Покривките по масите
и пепелниците
на капки
се усмихваха.
Усещам във далечината Сена
и спомням си, че няма лошо време
или, когато има,
прилича на любов.
Това парижко кафене,
(но, моля те, не слагай бели гълъби)
източената тъничка мъгла
и капките развеселен парижки дъжд -
сънува ли ги снощи?
Бях ли там
или, объркали пресечките,
седяли сме със часове
с мастиленоуханни вестници?
Понякога доставя ли ти удоволствие
отново да се учиш
с пръст по редовете
думите да сричаш,
опитвайки ги на върха на устните
по линиите рехави на пръстите
на вкус, на аромат, на
тежест и на влага.
Това парижко кафене
и този дъжд.
Мъглата.
Усещам те, за времето, в което
изцяло ни пресича светлината.
Сънуваш
много рано сутрин
за мен.
И аз подреждам -
оглежда се в дъжда,
във чашите
кафето.
Преди да се събудиш, остави
вратата на съня си
пооткрехната.

...

Изпод мрака

Този прозорец е
тънък и дълъг.
Това не му пречи
да е висок и тесен,
както на мен не ми пречи
да пиша на уличната лампа
с нощни пеперуди, вместо запетайки.
И не е налудничаво,
нито е романтично -
какво друго ми остава да правя,
освен да гледам в чуждите прозорци,
където те няма.
И ако огънчето на цигарата е точка,
пуша в многоточие.


...



Гергана Стойчева

© Pafffka.narod.ru 2006-2010.*Някои права запазени*