Нежно

Кожата ми е нежна
Нежна
Да я галиш само

Душата ми е нежна
Нежна
Да я галиш само
Цялата съм нежна
Нежна
Бог знае
Защо
Да ме галиш
Сигурно

***
За това начало не съм мечтала
за това не съм мечтала
не съм мечтала
Мечтала, мечтала... има ли такава дума
изобщо?
Малко си е изкуствена
Не е съвсем от живота
По-скоро от романс
Какво от това
На мен ми харесва
да не съм аз


...


Чупливо

НЕ ТРЯБВАШЕ
да ми разбиваш
душата.
Такива остри
парчета стърчат
сега.
В чудо се виждам
аз самата
как да не се
убода.
Как да не порежа
най-близките си –
те не се пазят от мене.
Как да разнасям
непрекъснато
това опасно бреме.
Не трябваше
да ми разбиваш
душата.
На парчета е по-лесно
друг да я вземе.


...


Спомен за близначките


Ако от предисторически времена
всяка жена
бе раждала само
еднояйчни близнаци
днес нямаше да ни има.

Умилително е.
Забавно е.
Близнаците не растат като другите дечица.
Не ги знаят по име.
Не ги различават
и все ги наричат
Близнаците.
Лабораторни мишчици.

Трогателна девиация.
Геномът на човеците
би загинал от
катастрофален дефицит.

Слава Богу,
не знам какво е да си една втора.
Доброто се дели.
Злото се умножава.
(Какво става
ако едната има късмет
а другата няма.
Ами ако едната се изчука
какво прави другата.
Тича ли да го свърши и тя
с любовника на сестра си.)

Бог не разрешил
да изчезнем като вид.
Естеството си гарантирало
разнообразието на гените.
Уникалният сперматозоид
оплодил уникалната яйцеклетка.
Затова съм се родила
Аз.
Уникален проект.


...


Аз

Три деца родих
И трудов стаж
27 години
успоредно с децата
имам

Шестдесет килограма
(нямам)
при ръст един и седемдесет
(без високите токчета)
Още се обръщат мъжете по задника ми
Радват му се

Ако ти
беше аз
щеше да си пълен задник

И никой нямаше да му се радва.


...


Опело на градината


РАЗХВЪРЛЯНО
тясно,
и мръсно място.
Но тук сме били щастливи.
Не през цялото време,
ясно.

Но сме били живи.

Животът
почти
е избягал оттука.
Полужива съм също.
Не знам къде е отишъл,
уви.

Не е в новата къща.


...


Внимавай какво си пожелаваш

КАТО МАЛКА
пожелах си силно
вечна любов.

Щастлива съм.

Получих желаното.
Аз съм избрана.
Щастливка.

Една подробност
(не е важна!).
Имах предвид
между мен
и някого
вечна любов.

Някой
да ме обича
както
аз него.


...


На копието ти, любими

ТИ
беше
истински воин
тогава
любими.

Млад
хитър
и красив.
Неустоим.

Упорит.
Одисей.

Разбрах за какво ми е мъчно.

Не
за тебе
а за младия
воин
белозъбо
и хищно
усмихнат.


...


Двубой

БЯГАЙ
от моята мрежа.
Аз съм
леплив инсект.
Аз ли залепвам,
към мен ли залепваш...
Няма живот за теб.

Няма
живот без тебе.
Няма
живот без мен.
Аз ли те сграбчвам,
мене ли сграбчваш...
Никой не е пощаден.

Никой
не ще пощада.
Иска си
с в о я враг.
Аз ли те тласкам,
ти ли ме тласкаш...
Ще се разбием ли пак?

...

Дни извън календара

Въобще
не случих
на себе си
Хората
какви хора
са им хора

***


Само покой.
Нищонеправене.
Казваш си, че си ги заслужила.
Че имаш и нужда.
Самозаблуда.
Ще ги оплакваш
един ден.
Толкова неща
е могло да се свършат.


***

О, как изчезват
ненаписаните
думи.
Стопяват се
в мъглата
на съзнанието.


...


Триста и петдесет километра

КАКВО
ми остава, когато те няма,
освен природосъобразен живот.
Да се наливам с ракия,
да изпушвам по две кутии,
да се будя нощем, удавена в пот
и да измислям стихове,
без да ги записвам.


...


Няма ненаказана любов


Аз съм
паметник
на себе си.
Отдалече си изглеждам
абсолютно жива...

И страдам,
че не съм.
Но кой знае дали не съм
по-адекватна.

Разликата между мен и живите е малка –
каквато е между графита и диаманта.
Веществото е еднакво,
кристалната решетка го прави различно.
Моята кристална решетка е счупена.
Останала е в наличност
решетката.

На мен се е случило.
Вече.
На живите им предстои.

Зад решетката
съм просто един стих.
Не нов.
Няма ненаказана любов.


...


Не ми трябва сол

Живея
сякаш
някакъв
чужд живот.
Не е дори екранен,
във филмите всичко е силно и красиво.
В този,
в който живея,

е сиво.

Преобладава
разпад.

Това ли е къщата,
за която толкова мечтахме?
Шест години.

И спорихме къде ще стои солницата дори?
Не мога да повярвам, че сме били толкова глупави
да се караме и за солницата.

Не ми трябва сол.

Това ли е леглото,
което поръчахме специално
да е здраво и да не скърца
и да е широко и дълго
(и за него също се карахме),
а сега е празно.

Не ми трябва легло.

За всяка вещ тук
мога да кажа същото.
Не виждам смисъл и да я има
ако не влизаш тук да я използваш
да я изцапаш, да я счупиш
За да трябва още нещо да се прави
Дори нова караница си е намясто.
Качва адреналина.

Вкъщи
ела си.


...


Бинка Пеева


© Pafffka.narod.ru 2006-2010.*Някои права запазени*