почтени убийства
целувката
е ритуално пробождане
езикът
сребърен куршум
проникнал
в тялото
чаша
в
чаша
се прелива
и убиецът изтича
а жертвата полита
като птица
телата
други сенки ще ги приберат
...
огън в шепите
перото
по белия лист
ме възпламенява
сините езици на прилива
облизват стъпалата ми
а аз с гръб към морето
съзерцавам танца
на отлитащите ята
постилам
облаците по пясъка
септември изгоря
...
диня
тя мрази
романтично-сладникавия
сълзлив тип
но няма нищо против
оригамни превъзнасяния от думи
пък той е и скръндза
на всичко отгоре
отгоре ли казах?
надменна е
и ми харесва с дивия си нрав
отглежда и се оглежда в огледалото
после казва с усмивка
"още ставам
ще те изям за обед
за вечеря
ще те изплюя
да влиза следващият"
вулгарна е
защо ли я описвам?
...
Цвете
Спомням си белите череши,
които откъсвахме заедно от лицата си
и как се надвиквахме с реката,
която ни разделяше.
Нищо не може да ме накара да те забравя.
Нито реката,
нито черешите.
...
На плажа
Ти си като чайките,
които трябва да гоня по пясъка
с багаж в ръцете,
за да им повтарям неща,
в които не вярвам,
че да крадеш
не е прилично-
ето пак отлетя
с къс от сърцето ми.
Никой не знае,
че хотелските стаи имат врати,
които затварям,
а ти ги имитираш
с неподвижност,
изкъпала солта от сълзите си.
И прави бяха ония пирати,
които ми повтаряха,
че морето
е само
видение за сетивата ми,
рибата храна за тялото,
а вълните сутрин
замитат боклуците.
...
Следи от червило
Сутрин кокетно влизаш в моите ризи,
пиеш от чашата ми с кафе.
Нощем си писък на чайка,
денем категорично ми казваш
НЕ.
...
игра на думички
моето не е мое
то е твое
но не можеш да го наречеш така
а само да го продължиш:
моето настроение
моето състояние
моето въображение
моето е виртуално пространство
можеш да си поплачеш
да си поговориш
или да се посмееш с него
моето е още символна конструкция
и е отражение
но не посяга
когато му се ядосаш
оглеждаш се в него
слагаш си червило
но не го виждаш
загледаш ли се
тогава го губиш от поглед /очертаваш себе си/
а моето те вижда
но не те описва
защото съзира не дрехата
а душата
ти си моето
...
кислород
седни добре и затвори очи
защото навсякъде
виждаш мен
защото навсякъде
виждам теб
тишината ме разкъсва всяка секунда
ограничено дишане
като риба над повърхността на водата
лицето е насочено на горе
ИСКАМ ТЕ
възбуда от звукови изтрели
целувката е куршум улучил главата
сякаш не съм живял до сега
диви коне препускат
за да се наситя на твоето присъствие
чукове бият по стените на мозъчната камбана
успокоявам се
само когато спя
не съм изживявал по голяма лудост
ОБИЧАМ ТЕ
И АЗ
щастлив съм
И АЗ
...
керванът
пустинните хора
пият чай от жасмин и мента
предават знанието си
от уста на уста
като целувка
и никога не се сбогуват
от суеверие
хлябът се пече направо върху пясъка
и всичко е много солено и люто
дори и любовта
която е пот
и рани
от недолюбване
керванът ме чака да тръгнем
нощ е
а без теб
е студено в пустинята
миражите танцуват около огъня
не гледам към тях
дори не заспивам
камилите са уморени върху клепачите ми
...
в градината с прасковите
градината е оградена
винаги влизам без разрешение
спящият градинар от време на време стреля на посоки
ако внимавам няма да ме улучи
взимам си каквото ми трябва
нектарът на плодовете ме възбужда
понякога пиша за това
за прасковите
не за възбудата
ти си праскова
...
Михаил Драганов
© Pafffka.narod.ru 2006-2010.*Някои права запазени*
